Преди време едно момиче ме помоли да подредя мислите и в есе на тема "Какъв късмет за политиците, че хората не мислят". Разбира се, стана ми приятно, че есето е оценено с отличен. Това показва, че с отличен са оценени мислите на младите хора. Дано това се случва по-често.
Ето го и самото есе:
Колкото повече обмислям за какво да пиша, толкова повече се убеждавам, че каквото и да е то, ще е само една малка частица от трагедията на примиренческото, страхливо безразличие.
В мислите си търсих основата на която да стъпя и осъзнах, че хората от моето поколение израснаха без идеали и без ценности. Няма ги онези морни устои, които да формират и доразвият философските категории “Добро” и “Зло”. Хората живеят загрижени единствено за ежедневното си оцеляване, с това какво да сложат на масата, как да платят сметките си, с какво да купят лекарствата си. Свели са ежедневието си до първосигналните инстинкти на оцеляването.
И така до следващата среща на агората.
Да онази древногръцката агора от където е тръгнало всичко. Било им е лесно на древните елини. Отиваш и казваш какво мислиш, а мислиш защото има на кого да го кажеш. Днес никой не иска това от теб. Днес искат друго. Събират те на площада, повдигат настроението ти с любимите ти песни и ти казват колко са добри те и колко са лоши другите. И искат само едно, твоя вот. Те го искат, но не ти казват за какво им е в същност. Не ти обясняват какво точно представлява това, ти да гласуваш за тях. Не ти казват, че давайки гласа си за тях ти ставаш толкова отговорен колкото и те. Не ти казват, че ставаш съучастник на управлението. Ти им позволяваш да мислят вместо теб, да вземат решения вместо теб, да говорят от твое име.
Това е най-страшното, когато чуеш от устата на хората които си избрал, неща които ти не си мислил, неща за които ти не си им дал гласа си, неща които са против теб самия. Мъчително е да разбереш, че си излъган, но още по мъчително е да осъзнаеш, че няма от кого да потърсиш отговорност. За съжаление това е целта. Това е и трагедията на непряката демокрация. На демокрацията при която ти преотстъпваш правото си, за вземане на решение, на друг. И когато осъзнаеш разминаването на собствените си възгледи и очаквания, с вземаните решения и осъществявани политики, отиваш на агората да потърсиш този на когото си преотстъпил правото си за вземане на решения.
Но него го няма там.
Той е скрит зад пердето и тайно те наблюдава с надеждата да се откажеш и да си тръгнеш, но за по-сигурно си е сложил метални заграждения и е струпал няколко хиляди полицаи да го пазят от твоята любов, с която си го избрал.
Нямат късмет правителствата, че хората не мислят. Напротив хората мислят. Проблемът е другаде. Всяка демокрация афишира свободата на словото. Да, нея я има. Но я няма свободата на слушането. Позволяват ти да слушаш само това, което е угодно на политиците. Другите говорят, но агората е затворена за тях. Няма я трибуната. Виковете за заглушени, форумите спрени.
Другоговорещите са зад крепостната стена. За тях няма място, те не са добре дошли. Без да са врагове, те са обявени за такива.
Преди да продължа ще направя уточнение, че използвам думите, политика, политици и полицаи в тяхната първоначална семантика. Решенията се наричат политика, хората които ги вземат са политици, а тези които обезпечават безпроблемното реализиране на решенията се наричат полицаи.
Правителствата знаят как да се пазят от народната любов. Не е задължително да се използва насилие. То е крайна мярка и остават следи. Въпросът е хората да мислят за политиката, така както е угодно на правителствата. А най-угодно е хората да си мисли за нещо друго.
Ще се изкуша да разгледам само един от множеството примери, за това, колко е добре за правителствата мислите на хората да са отпратени в друга посока.
Събитията от последните седмици. Доставките на газ от Русия през Украйна. Медиите в купом започнаха да упрекват или Русия, или Украйна. Но аз упреквам нашите управници. Не днешните, а всички. Тези които допуснаха България да се захранва с газ само от една тръба. Тези които изолираха страната и не допуснаха свързването и в единна газопреносна балканска мрежа. Тези които продължават да пречат при разкриването и експлоатацията на газовите находища при Шабла и Каварна. Тези които използват Държавния резерв за лични облаги. Тези които преподписаха по-тежки за страната условия за доставка на газ. Тези които след затварянето на първите 4 блока на АЕЦ Козлодуй не построиха алтернативни електроцентрали, използващи възстановяеми източници на енергия, а изхарчиха предоставените им компенсации за друго. Никой не говори за това. Никой не пише за това. Правителството иска просто да ги подкрепя на пук, да изляза и да викам “Пуснете 3 и 4 блок на АЕЦ”. Но от това на мен сметката за ток няма да намалее. Не е трудно да се направи извода, че от пускането на двата блока ще спечелят благоверните и послушни електропреносни дружества и определен кръг политици. Тези които ще купят, евтината електроенергия от АЕЦ, за 1.5 евроцента и ще ми я продадат за 9. Казват ми, че АЕЦ пазела суверенитета на държавата. Че да не би да си произвеждаме и отработваме ядрено гориво. Нали и то е от Москва. Казват, че атомната енергетика е най-екологична. Само, че аз съм от регион където се е добивал уран и некролозите на млади хора са в пъти повече от местата където се произвежда електроенергията. Но правителството и за това не говори. Пробутват ни платени изказвания за това колко е безопасно производството на атомна енергия. Но аз съм връстничка на трагедията в Чернобил. На моите съученици правиха тежки операции и сменяха кръвта. Но и за това правителството не говори. А и лекарите си мълчат. Нито един учен не се показа и не обяви, че деленето на тежки едра не е напълно овладян и контролируем процес. И те си мълчат.
Вкупом обвиняват Европейския съюз за затварянето на блоковете. Ама нали нашите правителства са водили преговори. Защо са се съгласили. Защо са засекретили безумните си решения и са ги скрили от Суверена който ги е избрал. Какви лични облаги са получили преговарящите. Обслужвали ли са чужди политически и икономически интереси при подписването на такива решения. Защо никой не предложи вместо мижави компенсации, любимият Европийски съюз да изгради у нас алтернативни електроцентрали със същата мощност, използвайки слънцето, вятъра, падащите планински води, морските вълни. Това всичко си е наши и го имаме в изобилие.
Една възрастна жена преди време ми каза “Момиче, късметът е такъв, какъвто си го накъсметиш”. Явно тази мъдрост се знае от нашите политици. Те правят всичко възможно да си накъсметяват късмета. Правят така, че хората да не мислят. Защото мислите им едва ли ще са в тяхна полза.
Но няма страшно съвсем, скоро ще бъдем омагьосани от сладки приказки и вълшебна музика. Времето на агората се завръща. Предизборните слова се пишат. Ролите са същите, само някои политически актьори са подменени. И пак ще искат нашия вот. Пак ще искат пълномощно от Суверена за да вземат решения вместо него. За да могат наесен да се огледат и да си кажат “Пак сме ние, пак сме тук”
Наистина голям късмет за правителствата, че са направили така хората да не мислят. Голям късмет, че всеки надал се глас от зараждащото се гражданско общество е заглушен. Голям късмет, че тези които искаха да мислят напуснаха страната. Голям късмет, че освен гласа си, в България можеш да продадеш и мислите си.
Голям късмет за правителствата и тежко на Държавата.
Петко Илиев
още от автора:
Измамата Демокрация
Лъжат, че на Запад при "демокрацият...
