Тихи слънца  (един предизвикан стих)

 

Тихи слънца ти изпращам, дано да те сгреят.

Тежки сълзи пред  олтара на твоето вчера.

“Утре” го няма, то е безмерна  вселена.

Черен курбан  те направиха.  Мръсна завера.

 

Тихи слънца, във последната нощ, на Земята.

Дар за отвъдното нека да бъдат - за двама.

Господи, те ли ти трябваха, що за отплата?

Те не разбраха: животът, че тук е  измама.

 

Тихи слънца, от студения восък на свещи.

Звуци в гърлата заседнали, страх неизказан.

Много въпроси  без истини, клади зловещи.

Някой виновно се смее.  Пак  ненаказан.

 

Тихи слънца и молитва  да търси покоя.

Бесните глухо прикрити. Било е съдбата.

Само сълзите напиращи с гняв. Само тоя

… ням рефрен  …  упокой  за  душата.    

 

26.09.2011 г-

Петко Илиев

Стиха може да коментирате и тук:

...Тихи слънца ти изпращам, дано да те сгреят...
Само тоя ням рефрен … опокой за душата...
Много ми хареса!
Всяка дума...

Това връхлетя в главата ми, от последните събития.

Поне слънцата ги има макар да са тихи приятелю. Поздрав.

Благодаря ти!

Вие, който ще се върнете да потърсите заядливия си, анонимен, коментар. Далеч съм от мисълта и претенцията, стиха да се хареса и да бъде разбран от всички. Това не ми е необходимо. Но, най-малко, доброто възпитание изисква, като се пише критика, тя да има и автор. Вероятно, причината да се скриете зад възможността да пишете като анонимен, е декларирано фалшиво приятелство, завист, поет ангажимент към някой (някоя), особеност на характера или други от сорта. Стила на написаното ми е, до болка, познат, което е жалко за автора, който при други обстоятелства лицемерно би величал стиха.
И накрая, ако се забележи грешка, би било редно да се пише лично съобщение на автора, а не помпозно да се демонстрира грамотност. Но стига толкова. Отделих твърде много внимание, на коментар, който не струваше.

"......“Утре” го няма, то е безмерна вселена."

".......Тихи слънца, във последната нощ, на Земята.

Дар за отвъдното нека да бъдат - за двама.

Господи, те ли ти трябваха, що за отплата?

Те не разбраха: животът, че тук е измама."



Поздрави!

За съжаление, друго вече не можем да нахвалим за тях, освен молитва за упокой и тихо слънце от студения восък на свещи.

"...Бесните глухо прикрити. Било е съдбата.

Само сълзите напиращи с гняв. Само тоя

… ням рефрен … упокой за душата."

Душата е всичкото ни богатство...!
Поне нея, да приютим в сърцето!

И да осветим пътя и към отвъдното.

Аз винаги съм харесвала Вашите стихове! По някакъв начин все си намирам нещичко, тук е "твоето вчера"!:)))

Радвам се, че стиха Ви е направил впечатление!

мога само да кажа: Поклон !!!

че си тук, Диваче!:)