Среднощно
Да пиеш ли, при мене, си дошла?
Какво да ти налея? Малко мъка?
Шега ли плоска, може би мълва?
Кажи ми Музо, или хващай пътя!
Във тъмното на мойта самота,
компания за сънища отнети.
Поредна чаша грозна празнота
и думи, в недописани куплети.
Коняк ли искаш. Още ми горчи.
От глътките, на халос разпилени.
С приятели изпих го, но уви,
отрекоха се, до един, от мене.
За туй прости! В главата ми боза
останала е, Дявол да я вземе.
И тя е с алкохол, но простота
от нея лъха. Пошло време.
Шампанското? Оказа се менте.
Платих го скъпо. Истини проклети.
Добре, че любовта си, в ред, поне
откупих, със последните монети.
Прощавай Музо, ти си ме избра!
Не съм те канил, няма да те гоня.
Не се присламчвай с плоски номера!
От съвестта си не разливам. Моля!
31.08.2011 г.
Петко Илиев
Можете да коментирате стиха и тук:
и аз при теб на чашка ще поседна,
кога Музата избяга и от мен
Наздравица всеобща да вдигнеме за нея....Много силно и прекрасно, Музата явно пак те е навестила..
и аз при теб на чашка ще поседна,
кога Музата избяга и от мен
Наздравица всеобща да вдигнеме за нея....Много силно и прекрасно, Музата явно пак те е навестила..
Не си е тръгвала, но аз забравих да и се отдавам!
не вярвам ядовете да забравим.
И ние, случва се, понякога грешим,
но май е време грешките си да поправим!
Няма упрек, това е отговор към хора, които никога няма да си признаят, че са чели този стих!
не вярвам ядовете да забравим.
И ние, случва се, понякога грешим,
но май е време грешките си да поправим!
За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз.
Прости ми.
Ти не прощаваш.
Гордост. И тъга...
Вместо с любов,
с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство
се здрависва..
Дамян Дамянов
Когато човек съгреши е редно да поиска и да получи прашка, но когато е извършил целенасочени действия нека Всевишния да отсъди.
не мога за го кажа по-добре от Дамянов. "...Със празното пространство се здрависва"
Дано аз не съм го изтрил по грешка, но не ми се вярва. Както и да е, цитирах го защото ми хареса!
Просто, прочетох го, когато трябва... в живота си...
Твоите стихове винаги са ми въздействали...
12.09.2011 22:22
Но ще посветя нещо специално на тази ми любима напитка. Обещавам!
ако не са стабилизаторите ще вкисне преди бозата.
Ех, със тази тежка меланхолия
четем и роним скъпи нам сълзи
и сред словоблудствената какафония
сякаш да помислим ни мързи.
И тъга изкуствена ни сграбчва
Мъка извратена ни души
Ще обсъдим на кебабче
че подагра лоша ни руши.
И със тази тежка орисия
ще побъбрим на едно кафе
ще поциврим на една ракия
Ех, че силна мъка ни обзе.
За мен по-скоро си е гневно.
Просто, прочетох го, когато трябва... в живота си...
Твоите стихове винаги са ми въздействали...
Ще ти напиша нещо сгряващо!
..... ще проверявам...
