Бялото братство, на черните демони.
Връщат се търсещи новите идоли.
Бели пред хората, черни пред себе си,
на злоба кошмарна, сянката взидали.

Идват на тумби, кълбета растящи.
Всичко повличат, числят ги приятели.
Странни поклонници, люде ревящи - 
Месия си търсят, питат гадатели. 

Поглъщат, с охота, ненавист на порции,
после тресат се, във завист неистова. 
Чужди доспехи облекли. Във доноси,
ризници плетени, с лъжи, против истина.

Бяло ми братство, от демони черни,
в помия и кал днес се къпят душите Ви. 
Толкова много следовници верни.
Почвам обратно броене на дните Ви.

Петко Илиев 2010 г.