Не си хаби перото

 

Не си хаби перото Суета.

Какво ли днес решила си да пишеш?

Подреждаш  звуци в думи, празнота.

Макар, че артистично все въздишаш.

 

Кого ще впечатлиш, фалшив романс.

И любовта ти, жалко,  е гротеска.

Не са ти нужни думите,  миманс

е ролята ти,  плоска, смешна.

 

Не си хаби перото Суета!

Прозрачна си, балони преди пукане.

Придворна ли?  По - скоро си слуга

таила злоба, със години трупана.

 

Но пък, с претенции си, Драга Суета,

да бъдеш първа, сред  измислени величия.

Не си хаби перото.  Гнусота

от него  лъха,  безприличие.

 

Изпращам те до края на Света.

Безмълвно да съзираш  низостта си.

Разбра ли, писна ми. От тебе Суета.

Студа ти подарявам и  гнева си.

 

09.05.2011 г.

Петко Илиев


Още от Дивак:

че можеш да се отровиш от нея.
Отличен стих. Що не се върнеш в " Стихове" като мен?

А не, мерси! Искам да спя спокойно и да не ми донасят като на премиер за поредния скандал и за поредния ощипан. Пък и много напъни за първите места там. Чак ме питаха не ми ли е омръзнало да вися най-отгоре на топ 100.

"Не си хаби перото..." Правилно! И аз съм уплашена, като чета какви дебати се водят, сякаш ще се превзема правителство... Поздравявам Ви!

Така е за съжаление!

Обичам да те чета!

тая "суетя" направо си е като "госпожа"

Благодаря ти Лидис!