В сърцето си направих храм за теб.

Отворих пътя, мостовете сложих.

Олтара, кръста в дъното, отпред

широки порти  чакат, да отвориш.

 

Камбана ща се моите молби,

да видиш пътя, в  храма ми да влезеш.

Горещи свещи, в мрака две очи.

Иконите те чакат, да погледнеш.

 

Не се страхувай, този храм е твой.

Мостовете, за другите ги няма.

Не виждат пътя, нямат и  покой,

че ти в сърцето ми единствено остана.

 

Във него аз направих храм за теб,

но после ще те скрия във душата.

Не ще те пусна, нека съм проклет,

живота си, че браня от съдбата.

 

27.04.2011 г.

Петко Илиев


Още стихове от Дивак

разбират тези стихове най-добре.

Когато човек е готов да стори храм на любовта от сърцето и душата си, той заслужава уважение!

"Отворих пътя, мостовете сложих. Олтара, кръста в дъното, отпред
широки порти..." Страхотна образност притежавате! Не елементарна и евтина...Възхитена съм!

Благодаря!

много е красиво,простичко,разбираемо и сладко ! ;)