И колко вечери остана непрегърната,

сама с тетрадката и старите си стихове,

със няколко мъже, във виртуала сбъднати,

но те за теб са само странни никове.

И колко вечери сама си във леглото си,

загърната в луксозната  хавлия,

не си щастлива, нямо го сакото ми,

с което в хладна нощ да те завия.

На всечи следващ казваш, че различен е,

а после се кълнеш, че сме еднакви.

От колко време думите “Обичам те”

не си ги чувала. Години безвъзвратни.

И пак ли си на лов за чужди сънища,

сред многото еднакви ли го търсиш.

Поне във мислите ти, с общи  пътища.

Поне за час, мечтите си да сбъднеш.

Но той ще е за малко, ще си тръгне.

Със думи сгрял те е, завръща се при нея.

В леглото си съпруг е, ти ще зъзнеш.

Загубила мъжа…

                              и топлото сако, на кея.

12.04.2011 г

Петко Илиев

 
Още стихове: