Не ми разказвай чужди спомени,
не си във тях, макар да ми се иска.
От бряг парчета, камъни отронени,
стена градят, мълчание за нищо.

Не ми разказвай грешни сънища,
не съм във тях, със сигурност го зная.
Не виждаш ли, чертаят чужди пътища,
по тях вървях, за мен били са края.

Недей изрича и лъжи за истини,
не си ме срещала във мигове щастливи,
в килия съм затворен за пречистване,
решетки са ми думите фалшиви.

Не ме раздавай като нафора, За Бога.
Не ме ръси, като вода от мъртъв взета.
Не съм за теб, наистина не мога
тамян да бъда, на лъжа проклета.

10.01.2011 г.

Петко Илиев