Булевард изпотен в светлините си пъстри, 
възел разхлабен и шлифер разгърден,
започват да стягат обувките с връзки,
трамвай профучава нахално забързан.

От въздуха леден на части поемам,
търговци прибират последната стока,
безцелно вървя, но изглеждам уверен,
макар, че избрал съм случайна посока.

Не бързам, подвластен на моето его,
поспирам и вестник от утре купувам,
едва ли и ред ще погледна от него,
но левът железен за друго не струва.

Вървя, а паважът е хлъзгаво мокър,
оглеждат се в него лъчи отразени,
отдавна разбрах, че съм в друга посока,
не аз, Булевардът намерил е мене.  

Петко Илиев

още от Петко Илиев: