Прокажен от думи клеветни на люде брутални.
Той можеше всичко, готов да се жертва, отдаден.
От тук си замина замерян, със изрази кални.

Зован за приятел, домът му превърнахте в пристан.
С дълбоки поклони, хвалебствия скъпи, ненужни.
При него отивахте, той не отказваше нищо.
Трапеза деляхте, от хляба му ядохте блудни.

Добрината превърнахте в грях, обявихте за глупост.
И избягвахте срещите, пътища други избрахте.
Той си тръгна от тук и остави ви в калната гнусост.
Още думи и злъч зад гърба му невинен изляхте.

Той не искаше нищо от вас, той само попита.
И уплашени млъкнахте, бяхте му станали чужди.
Съучастници в заговор, вместо десница копита.
Той просто попита “Защо?”. И навярно това го погуби. 

Петко Илиев

2010 г.

още от Петко Илиев