Уважаема Госпожо, мадам Конюнктурна,
как добре ти отива да бъдеш на чело,
как добре го играеш – да бъдеш културна,
нищо, до вчера, че пасла си патки на село.

Фината рокля, макар и по мярка ушита,
трудно прикрива снагата на мощна стопанка,
с нежни ухания, скъпи, доволно пропита,
само че хъркаш, изпаднала в обедна дрямка.

Нищо, че сричаш, днеска модерно това е, 
езикът вълнува те само в готварски рецепти.
И обградена от верни придворни си траеш,
досущ като теб са, конюнктурни отрепки.

Парашутно дошла и удобно заела креслото, 
във мъгла от безсрамие, злъч и интриги,
като валяк прегазваш, без да ти мигне окото,
вместо с връзки, поста си пазиш с вериги.

Уважаема Госпожо, мадам Конюнктурна,
с купена диплома, с лъскави, мазни парцали,
махай се драга, че стола ти май се катурна,
писна ни вече от теб, не разбра ли!