Със другите не искам да деля,
ни славата, ни тежкото си робство,
ни ударите на жестоката съдба,
притворството, за мен е неудобство.
Със другите не искам да деля,
трънливите пътеки към безкрая,
за ужас съм такъв, каква беда,
слуга какво е да съм, аз не зная.
Със другите не мога да деля,
едва ли често ще е, да раздавам,
стенания, тревоги, празнота,
на тръгване от тук Ви ги спестявам.
На другите, желая синева.
Дано успеят в тях да се пробудят,
от робството обзело съвестта,
доброто в себе си да не прокудят.
На другите, ей тук ще замълча.
Защото са в графата “анонимни”
и там ще си останат за Света,
лукаво правейки се на невинни.
И прегрупирани във боен строй,
със минуси отново ще гласуват.
Самотно витруални, Вам покой!
Брътвежите не ме интересуват.
Още от Дивак:
бъди смирен, ръката протегни към тях,
в ритуал свещен и погледни в очите им
там има истина и плам..
Страхът изпълва само тези, лишени от разум и любов!
Валя
лист хартия и душевен мир...!
Прибавям те към моята блог-вълна " Посегателство", поздрави за силните думи!