Постинг
07.11.2010 07:31 -
ТИХА
Тиха зората дойде, със студена роса,
боса, навярно пръстите в нея зарила,
чака на прага му, в шепи събрала цветя,
нова надежда, ново начало и сила.
Тихо дошла, а в главата му шемет ехти,
мощно напиращи звуци, забравена песен,
явно останала там, остарели мечти,
идваш със нея във края на хладната есен.
Тиха зора, но очите едва се помръдват
как ли изстинали чувства ще сгреят лъчите,
като росата във ледени перли замръзва,
в черни перли сърцето изплаква сълзите.
Тихо зората във бялата старост се вглежда,
сила останала само за дума честита,
малка усмивка и стон от въздишка последна,
краят с усмивка прие и с букет от звездите.
боса, навярно пръстите в нея зарила,
чака на прага му, в шепи събрала цветя,
нова надежда, ново начало и сила.
Тихо дошла, а в главата му шемет ехти,
мощно напиращи звуци, забравена песен,
явно останала там, остарели мечти,
идваш със нея във края на хладната есен.
Тиха зора, но очите едва се помръдват
как ли изстинали чувства ще сгреят лъчите,
като росата във ледени перли замръзва,
в черни перли сърцето изплаква сълзите.
Тихо зората във бялата старост се вглежда,
сила останала само за дума честита,
малка усмивка и стон от въздишка последна,
краят с усмивка прие и с букет от звездите.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
